spacer
spacer search

Ловеч Прес
Новините от Ловеч и региона * Много за всичко, всичко за важното

Search
spacer
Последни новини
header
СЪДЪРЖАНИЕ
Начало
Актуално
Общество
Мнения
Разследване
Измерения
Спорт
Литекс
Връзки
Редакция
Търсене
Парламентарни избори 2017
Кратки новини
Преди дни "Ботев" (Луковит) е преименуван на "Литекс"
Футболен клуб "Ботев" (Луковит) е преименуван на "Литекс", съобщи кметът на Луковит Иван Грънчаров. По думите му това е станало по време на състоялото се на 15 август общо събрание на третодивизионния тим. Избран е и нов Управителен съвет. Седалището на клуба е преместено в Ловеч. По този начин отборът ще продължи да се състезава в Северозападната "В" група, но вече под името "Литекс", а домакинските си мачове ще играе на стадиона в Ловеч. Новият "Литекс" стана факт, след като от Ловеч все пак са дарили на Луковит необходимата сума за създаване на нов клуб там. Грънчаров допълни, че новият отбор в Луковит отново ще носи името "Ботев" и ще играе през новия сезон в "А" областна футболна група - Ловеч .

Начало arrow Измерения arrow За Нено танцът бе дисциплина,увереност и аналитичност

За Нено танцът бе дисциплина,увереност и аналитичност Print E-mail
В магията на танца
"Невъзможното го правя сега, другото може да почака." Силни думи, наистина. За някого - девиз, за други просто израз, а за трети - изображението на една необикновена личност. Преди броени дни стотици бавно извървяха последния път на Нено Щрегарски. Уви, без танц. Тридесет и четири месеца битка със зловещата болест. Както казваше той: "Голямата борба беше със себе си - да преодолея страха, с останалото мога да се справя." Макар загубил войната с рака, Нено остава след себе си дълбока диря, показваща правилната посока на хората, които наричаше "Моето семейство". Освен добър баща за сина си и любящ съпруг за своята половинка, той имаше особен статут в живота на хора около себе си. "Приятелят, партньорът, човекът." Тези три думи описват личността на Щрегарски в живота на Нели Читинова, Маргарита Дончева и Ичо Добревски. "Каквото и да каже човек за него ден след смъртта му, сигурно ще бъде малко". Така Ичо започва емоционалния си разказ за приятелството си с "Майора"(Нено е бивш военен б.а). А то не е от скоро. Двамата се запознават преди 15 години във фолклорната формация "Елит", чийто създател е именно Щрегарски. Започнали едва 15 самодейци, сега формацията наброява над 300 танцьора. Обединени от един човек, от неговата
* способност да сплотява,
от неговата дисциплинираност и аналитичност. Обединени и в успехите, до които водят тези му качества, но и обединени в борбата му с болестта."Преди втората трансплантация беше много притеснен, страх го беше, че нищо няма да се промени, беше се почти отказал да се бори, но ние не му позволихме. Бяхме категорични, че трябва да се подложи на операция, за да продължи тази тежка и несправедлива битка. Знаеше, че ние сме зад него и това го правеше силен", без да сдържа сълзите си споделя спомените за Нено съученичката му от 4-ти клас и в последствие голяма приятелка Нели Читинова.
Желязната дисциплина на армията променя иначе добрия и романтичен младеж, какъвто го помни Нели. Още като невръстни седмокласници, той й е пишел романтични писма, изразявайки детската си любов чрез лирика. Военната служба в последствие обгръща нежната душа със стоманена ризница, без която в тамошните редици никой не би оцелял. "Свикнал да действа със замах в армията, в повечето случаи не разчиташе на дипломацията и беше до известна степен нетърпелив", припомнят си приятелите му и подчертават, че именно редиците на отбраната са го направили стриктен в действията си. "Нено
* знаеше как да подрежда пъзела,
винаги беше няколко стъпки напред пред останалите, това беше истински талант", допълва Маргарита, която всички от "Елит" наричат просто Гита. Колкото и отчасти суров и безкомпромисен в решенията си да беше Майора, винаги се допитваше до жените около себе си, за реализирането на малките неща. "Когато трябваше да се реши нещо мащабно, винаги намираше изход от ситуацията, но когато трябваше да си избере дреха или да декорира нещо, той си знаеше - хващаше ни под ръка и с него", с усмивка разказват Гита и Нели. Стратегическият му анализ на всяка ситуация поражда идеята да създаде читалище, което да бъде юридическото лице с нестопанска цел, обединяващо фолклорната формация и всички останали художествени дейности. "Той знаеше, че като самодейци не можем да кандидатстваме за каквато и да било субсидия, затова през 2010-та година, заедно с Маргарита Дончева регистрираха Читалище "Зорница-2010"", подчертава Ичо Добревски. Така освен ансамбъла към читалището се сформират танцови школи, та дори и китайски бойни изкуства Тайдзи Цюан. "В началото всички бяхме скептични за детските школи, защото вече бяхме установили някакъв ритъм помежду ни, а и работата с деца е малко по-специфична, но Нено тропна по масата и каза:
* В тези деца е бъдещето,
защото сега са малки, но след няколко години, когато станат 7-8-ми клас, ще имаме завършени танцьори! И беше прав", просълзено разказва понастоящем председателят на "Елит" Нели Читинова. Отдаден изцяло на ансамбъла и читалището Нено Щрегарски не се спира пред нищо. Не една или две са страните, чиито сцени са треперели под традиционно българския танц на неговите самодейци. "Бяхме свикнали да пътуваме, но наблизо - най-много до Централна и Западна Европа, когато един ден той дойде и ни каза: Приятели, имаме покана за Китай, при което всички онемяхме. Трябваха много пари, а и организацията не бе малка", спомня си Ичо. Тогава Нено се впуска да пише писма до министерството на културата, да отпуснат субсидия поне за ушиването на танцувалните костюми. Пише и до общината, свързва се с приятели, използва авторитета си всякак. Намират се пари, всеки дава и от себе си и ансамбълът заминава на последното си грандиозно пътуване със своя водач. Участието там е паметно, ще бъде разказвано поколения напред, но има нещо, които малцина знаят. Въпреки ограничението в теглото на багажа, въпреки всичките забрани за предмети в ръчния багаж, за Майор Щрегарски е недопустимо български крак да стъпи на китайска земя без националния трибагреник. Свива платното в куфара, а близо триметровия кол носи със себе си. Последват молби и разговори с полицията по летищата, но Нено не се отказва. Качва го на самолета и гордо развява бяло-зелено-червения флаг на сцената в азиатската страна. "После стана ясно, че и от там сме могли да купим прът, но кой ти знае", шеговито добавя Добревски. Верен на приятелите си, себеотдаден на фолклорната формация, дни преди втората трансплантация, Нено се качва на сцената,
* за да изиграе последния си танц
пред публика на 15-тия рожден ден на "Елит". Въпреки изричните забрани на лекарите и физическата несигурност, той танцува все едно е 20-годишен младеж. С усмивка. Публиката е на крака, музиката заглъхва пред аплодисментите на стотиците ловчалии. В последното си интервю Нено бе амбициран повече от всякога да оздравее и отново да бъде част от редиците на формацията, която наричаше второ семейство. Тогава той казваше: "Осъзнах, че трябва да имам сила да прощавам. Отидох на Великден пред иконата на Исус Христос и му се помолих: Господи, прости на всичките ми врагове и ги накажи с...едно добро от мен. Аз нямам врагове и се чувствам щастлив." Сега, когато него го няма, макар сцената да е опустяла, в сърцата на хилядите негови приятели и последователи остава мисията, в която всички негови битки бяха спечелени, освен тази с живота.
Последно сбогом, Нено.
Ганчо Чурков
< Назад
spacer
Click for Lovetch, Bulgaria Forecast
Who's Online
Има 25 гости онлайн
ФотоОко
chuchur11.jpg

 
spacer